С и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов се срещахме на неутрална

 „ С и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов се срещахме на неутрална територия в една академична институция, тъй като задачата беше да проведем диалог и да потърсим опция да бъде уверена прокуратурата да поддържа визия за своето реформиране... "

Признанието е на някогашния към този момент народен представител Христо Иванов. Направи го през вчерашния ден в Народното събрание, повтори го и през днешния ден в тв ефира на БТВ. За да онагледи мащаба на задкулисието, което ръководи, до момента в който развява знамето на бистрота и гласност в политиката. 

Напусналияг лидерския пост на „ Да, България “ Христо Иванов бе изслушан през вчерашния ден в анкетната комисия на Народното събрание за въздействието на Нотариуса и Пепи Еврото в правосъдната власт. Отговорите на Иванов на въпросите, заложени му от депутата от Движение за права и свободи Хамид Хамид, основаващи се на разкрития на водача на придвижването Делян Пеевски, дадоха да се разбере кои кръгове не просто кадруват по върховете на съда, прокуратурата, правосъдния контрольор и Висшия правосъден съвет, а носят и директната отговорност за неуспеха на битката с корупцията и неналичието на правдивост в България. 

Без никакви угризения и задръжки подалият оставка като водач на " Да. България " Христо Иванов изясни, че до момента в който са били дейните диспути и трите гласувания по анулираните като противоконституционни ремонти в Конституцията в частта за правосъдната власт, той е провеждал нерегламентирани срещи с основния прокурор и с ръководителя на Върховния касационен съд. Срещите не са били институционални, а при неназовани медиатори. Колко са били те, не стана ясно. Защо не ги е обявил по време на дебатите в Народното събрание, остава да гадаем. Защо не е употребявал законните канали за такива срещи - парламент, комисии? С какъв мандат е водил тези срещи - никой не го попита. Какъв е резултатът от тези срещи - не знаем.

Днес Христо Иванов призна, че се е провалил правосъдната промяна. Призна, че се е провалил като политик. И по тази причина " напуснах оперативната политика и си понесох си отговорността ". Но това не е правилно. Христо Иванов не е напуснал политическата сцена. Той е на нея повече от всеки път - затулен в облика на бродник без лице – знак на задкулисието, което диктува процесите у нас. 

Преди повече от 15 години българското общество беше скандализирано, че кадруването в правосъдната система у нас се случвало на „ белите покривки “ на посещавани от магистрати заведения за хранене. Тогава членове на Висш съдебен съвет, съдии и прокурори бяха принудени да се отдръпват, тъй като бяха засечени да поддържат връзка с Красимир Георгиев, прочут повече с прякора си Красьо Черния.

По това време Христо Иванов е просто стипендиант и анализатор на финансирани от непознати фондации планове за бистрота в правосъдната власт. За да еволюира през днешния ден не просто до правоприемник на брокера на назначения в Темида – Красьо Черния, а до основен лобист на задкулисието, който диктува цялостния модел на правораздаването у нас и с налудни опити да въздейства и на политшическите процеси в страната.

Куриозното е, че явяването на Иванов в Народното събрание през вчерашния ден бе, с цел да се разисква въздействието на Мартин Божанов-Нотариуса и Петър Петров-Еврото върху правораздаването, до момента в който се оказа, че даже техните схеми бледнеят пред мрежата на задкулисието с създател Христо Иванов. Парадоксът е в това, че всичко се случва под бурните овации на демократичната публицистика, макар десетилетните й искания, че се бори против въздействието на мафията над обществената власт.

Арогантността на Иванов от дълго време е предходна общоприетите морални граници, поради това на никого не му прави усещане, когато той най-безцеремонно декларира по какъв начин „ механизмите за въздействие в правосъдната власт не са демонтирани “.

Думите му в действителност звучат повече като признание, та нали към този момент над 10 години точно той е този, който поставя основите на това задкулисие, надгражда го и грижливо се старае да не стопира да действа – до степен, че промените на Конституцията да се вземат решение по кьошета и неофициални сбирки с висши магистрати.

И това го признава същият този Христо Иванов, който единствено преди години искаше оставката на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров за срещата му с предприемача и издател Сашо Дончев в офиса на различен предприемач и политик Георги Гергов.

А какво е правил Иванов с Борислав Сарафов и Галина Захарова, какво тъкмо е желал от тях?

Иванов твърди, че на тези срещи в никакъв случай не е обсъждал назначение на висши прокурори за заместници на изпълняващия функционалностите обвинител №1, нито е дискутирал други кадрови въпроси с ръководителя на Върховния касационен съд. Не били обсъждани и съответни наказателни и други каузи, изяснява още някогашният партиен водач.

Ако се съди по отношението на Христо Иванов по отношение на Борислав Сарафов, явно основният прокурор е постъпил кардинално и не е разрешил интервенция в работата му, това изяснява и нападките на проваления политик по отношение на магистрата напоследък.

И противоположното - вижда се, че Захарова прецизно следва жалоните, които задкулисието й спуска през Съюза на съдиите в България, както и изключително в резултатите от състезанията по повишение на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища.

Нали си представяте, в случай че различен партиен водач беше провеждал сходни неофициални беседи с висши магистрати – Борисов, Пеевски, Нинова или Костадинов, какви истерични реакции щяха да последват. Та, нали Иванов щеше да е първият, който да тръби, че „ мафията е превзела правораздаването “. Вместо това, той най-безскрупулно внушава, че на срещите не е участвал ръководителят на Върховния административен съд Георги Чолаков, просто тъй като за неговите ползи се бил грижил ръководителят на Движение за права и свободи. Последното звучи повече от цинично, изключително на фона на самопризнанията на самия Иванов, които не би трябвало да забравяме идват след разкритията на Пеевски за въпросните рандевута. Иначе, скритото разискване на Шестата корекция на Конституцията " на кафе, уиски и фъстъци ", в никакъв случай нямаше да стане известно за обществото. 

Днес повече от всеки път българският политически хайлайф дължи изключването на всякакво взаимоотношение с персони като Христо Иванов, който се оказа най-голямото злополучие за българското правораздаване. Некомпетентен правист, без никакъв на практика опит, с тотално изкривени усещания за морал и честност, безпардонно се меси в работата на съда и прокуратурата, контролиращия ги правосъден инспекторат и ръководещия ги кадрови орган. И всичко това се случва, до момента в който обикаля офисите на олигарси, техните юристи, с които чертаят схемите за завладяване на прокуратурата и съда, залива с доноси Европейската комисия и Държавния департамент на Съединени американски щати, а когато е доста незабавна задачата, скача на задната седалка в джипа на предприемач с висящо наказателно дело.

Всичко това демонстрира какъв брой вярно и тъкмо бе решението на Конституционния съд отпреди седмица, с което одиозната Шеста корекция на главния закон, обвързвана със правосъдната власт, беше анулирана.

На процедура болшинството от конституционните съдии са се оказали последната бариера зад опитите на задкулисието да унищожи дефинитивно независимостта на правосъдната система като я превземе. Това изяснява и истеричната реакция на кръговете, дърпащи конците на извадения на показ лобист на задкулисието Христо Иванов.

И тъкмо поради това нито за момент оттук нататък, нито един законен представител на държавната власт не би трябвало и за момент да търпи менторското държание на групичката към Иванов и съпътстващата ги медийна агитация.

Вече седмица Иванов пробва да взриви страната с две паралелно течащи подмолни схеми. Първата, осветена още веднъж от Пеевски – незабавно да бъде заменен ръководителят на Народното събрание с народен представител от ПП-ДБ, който Румен Радев да назначи за длъжностен министър председател, а оттова да се овладее и вътрешното министерство, с цел да се изкривят изборните резултати на предварителния избор през октомври. Това си е чист пуч против най-висшия орган в страната, за чийто сюжет Христо Иванов обществено признава и с ненаситност споделя. Той или не осъзнава какво мисли и какво прави, или е задействан терминатор против демокрацията.

Чуват се даже апели и Народното събрание да избере скоростно омбудсман без да съблюдава процедурите по номиниране и разискване, които биха завършили за към три месеца (т.е. след изборите), а просто по този начин „ от през днешния ден за на следващия ден “.

Втората скица е даже още по-скандална. Планът е да се провокира рецесия и в правосъдната система, като се принуди Висшия правосъден съвет да не извърши законовите си пълномощия по желание на титуляр за основен прокурор и да не започва процедура по избиране на идващ ръководител на Върховния административен съд.

Вече повече от година Сарафов е изпълняващ функционалностите обвинител №1, а мандатът на Чолаков изтича след три месеца. В този смисъл се яви и умишлен апел на наемниците „ Правосъдие за всеки “ – групичката от протестъри, които дотолкоз са понижили своята численост, че даже нямат задоволително хора, които да държат транспаранта им на дежурните митинги пред Съдебната палата. Въпросните душеприказчици на Христо Иванов излязоха със скандалното предложение - Народното събрание да одобри противоконституционни промени в Закона за правосъдната власт, с които да се блокира работата на Висш съдебен съвет по желание на основен обвинител и ръководител на Върховен административен съд. Мотивът – този състав на кадровия орган на правосъдната власт бил с изминал мандат.

Добре е да се посочи обаче за какво това е по този начин и кой през 2015 година заложи този блокаж. Именно Христо Иванов заложи конституционните промени отпреди 10 години, които предвидиха кадровиците на правосъдната власт да се избират с квалифицирано болшинство. Комичното е, че Иванов цитира апелите на „ Правосъдие за всеки “ през днешния ден в ефира на БТВ.

По същия метод Христо Иванов е създателят на " късата листа " от вероятни кандидати за служебни министър председатели, които през днешния ден връзват ръцете на президента Радев и като излаз от кашата, която забърка, си е наумил да смъква Рая Наазарян със скрит план.

Христо Иванов е злополуката за българското правораздаване, а и за българската политика. И това би трябвало да бъде осъзнато, както по върховете на правосъдната система, по този начин и от болшинството политически сили в този, а и в идващия парламент.

Неговата цел постоянно е била да разрушава институциите, с цел да може те – първо, да не могат да противодействат на мафията, която го е излъчила и второ, да бъдат овладени по единствения вероятен метод за задкулисието – през скрити и нечисти схеми.

Извън пазача му Мирчев, секретарката му Йорданова и депресиралата се от изборите Цонева, дали има още някой добряк, който към момента има вяра и на една дума, изречена от Христо Иванов.

Бродник без лице, в което се е трансформирал след десетилетие, в което е твърдял, че се бори против задкулисието, а в действителност съумя само да надгради схемите на Нотариуса, Пепи Еврото и Красьо Черния.

Моралното проваляне на Христо Иванов е изписано в погледа му, по този начин както самичък го е описал пред 20 години: „ Имам още малко време, преди да ми стане отговорно, че съм тук, до момента в който те са сами вътре. Eдинствените същества, с които имам какво да споделя, назад в давещия кръвоизлив от думи в мозъка ми, толкоз пълноводен, че мога да легна на дъното му и да се скрия и от него и от себе си. Подложил съм лице на небето и животът ме подхваща като противен ръбест съсирек от мрак, почва да ме кове с големия чук на слънцето си и да ми придава краткотрайна човешка форма, единствено с цел да й се присмее и да я хвърли с пренебрежение назад за претопяване. До мен е гибелта с прелестния си, ослепително прав и сребърно-остър меч, по-лека от снежинка, на всяко мое дишане отрязва по едно късче от сърцето ми и го хвърля на приятелите ми, моите демони, които пируват с плътта ми. “